Адвокат на Демона. Страшна повест

Има ли възможност „вятърът на промяната“ да се завърне в Русия? Борис Акунин предлага своята визия за близкото бъдеще на страната в новата си повест „Адвокат на Демона“.

Въпреки че е далеч от родината, Акунин продължава да следи с интерес събитията в Русия. Новият му текст е тясно свързан с политическата ситуация там през последната година. „Адвокат на Демона“ е първата творба на писателя, която не ще бъде публикувана в Русия. Както той сам признава, причината не е желанието му да игнорира руските читатели, а фактът, че подобна книга няма как да види бял свят под настоящите условия.

Какво би станало с Русия, ако нейният постоянен лидер внезапно напусне поста си? По време на телевизионно предаване президентът получава инсулт и изпада в кома. Това поставя началото на радикални промени във всички сфери на държавното управление. В този процес или нова Перестройка участва и самият автор, който може би най-накрая ще се върне в една Русия, където свободата изглежда по-достъпна.

Главният герой Тургенчиков бива приет като втори Солженицин. Но след начален ентусиазъм той попада пред морална дилема: за да докаже справедливостта в новосъздадената съдебна система, именно той трябва да защити обвиняем номер едно – Владислав Хомяченко, заместник-секретарят на канцеларията на Нацлидера и мъжът зад много от злините в страната, включително агресията срещу Украйна. Дали писателят ще реши да вземе защитата му и какъв ефект ще има развоят от този “процес” върху бъдещето на Русия?

Повестта макар кратка предоставя значима информация за всеки запознат със сегашните отношения и реалности във властовите структури в Русия днес. Много персонажи са познати лица от властовите среди и медийните кръгове; те лесно могат да бъдат идентифицирани въпреки променените имена. Читателят може отново да оцени изящния стил и хуморa у Акунин.

Тази творба беше определена като негово пророчество относно руския живот занапред; обаче самият автор я нарича предупреждение: „В Русия стават множество тревожни събития. Убеден съм, че трябва да сме загрижени за бъдещето ѝ; иначе страната рискува повторно потъване в бездната.“ Според него осъзнаването na опасностите е наложително — когато режимът рухне (което неизменно ще стане), обществото не трябва da тръгне по стария път."