Гроб съм. Разкази

Разпръснати парчета от човешкия род. Съществуваме в своите невидими светове. Телата ни водят ограничен живот, а душите служат като спасителни брегове. Кой е способен да поправи онова, което Той е извършил криво? Животът представлява не по-малка загадка от смъртта и понякога също така носи усещане за мъртвило.

Ако сборниците с разкази могат да имат продължения, то „Гроб съм“ е именно такова продължение на сборника „Вино за мъртвите“.

… защото някои живи всъщност не са напълно живи, а някои мъртви не са изцяло мъртви…