Атлас на мъглявите континенти

Приключенията са истинска благодат за човечеството, тъй като най-голямото щастие в живота е да можеш да наблюдаваш света около себе си.

В този момент той осъзнава как хората избягват да се изправят пред реалността и разбра дълбокия смисъл на бащиния си съвет: страхът от познанието владее умовете им. Познаването на страданията, жаждата, глада и мизерията води до безсъние у мнозина; затова те намират утеха в комфортните легла, вкусната храна и веселите компании. Понякога тяхното пренебрежение към света достига такава степен, че изграждат свои светове от злато и сребро, наслади и развлечения, само за да избегнат мислите за болката. Въпреки това Узун Ихсан ефенди често повтаряше, че истинското поклонение пред Бога включва възможността да видиш света такъв какъвто е. Всеки човек трябва по един или друг начин да опознае околния свят. Независимо колко трудни могат да бъдат преживяванията и наученото през този процес, приключението остава дар за човечеството – защото най-голямото удовлетворение тук е способността да станеш свидетел на всичко.

Тази идея представлява основата на книгата:

Някои персонажи от Константинопол

Гностици, агностици, лицемерци под различни маски – пазители на добродетелност или майстори в изкуствата на удоволствията – всички те шепнеха истории за 7079 години след началото на вселената; 1681 години след Исус Христос или 1092 години след Хиджра - когато съществувал град наречен Константинопол с известна репутация за своя бурен живот. Според легендите една бяла чайка летяла през нощта и довела първите генуезки кораби до брега; техният водач Пунд - неверник по убеждение - вярвал че птицата е символ на Спасителя и я уловил с намерението й приготви готвене; считало се било че яденето от плътта му носи свещена стойност. Разказвали старците как генуезките заселници построили висока кула там където бил открит гнездото; казвали още че от върха й – впоследствие наречена кулата Галата – можело с увеличителни стъкла или просто голи очи да се види величественият връх Олимп край Бурса. Други обаче оспорвали тази версия като измислица от пожарникарите които искали бакшиши от туристите: тези мъже получавали заплата по десет акчета дневно а надбавка по двайсет акчета всеки път когато навреме докладват огън; ако не успеели обаче ги наказвали със сто удара камшик вся hour докато пожара бъде угасен."