Звездица Поспаланка

Вечер, когато всички ние постепенно се подготвяме за сън, звездите на небето започват да се пробуждат. Те нежно търкат очи, събират роса от белите облаци и с нея умиват лицата си.

С всяка нощ на небето излиза Татко Месец в своята лодка. Той плува там горе и брои милиардите блестящи звезди, за да се увери, че никоя от тях не е изгубена.
От време на време пощальонката Комета минава през небето и носи новини от земята до звездите. Но тази вечер тя има тревожни вести - бебетата на земята не могат да заспят, моряците губят посоката си в морето, а поетът стои зад прозореца в стаята си без вдъхновение. Гризе ноктите си и скубе косата си, но все още не успява да намери рима за думата ЧАЙ.
Всички поглеждат към небето с притеснение. Защо ли? Защото сред многобройните звезди липсва една - малката златна звездица... Къде ли е тя?

„Звездица Поспаланка“ е красива и нежна приказка, която поколения словенски деца са слушали преди лягане. Това е история за преобразяващата сила на доброто между хората.