Реалност? Т.I

На осемнадесет години мечтите ми бяха дълги и къдрави, а аз ги разпръснах из целия Космос. Когато навърших двадесет, Вселената ме прие в обятията си. Вярвах в ЛЮБОВТА и тайно се надявах тя също да повярва в мен, за да може да ме преобрази. Сега притежавам слънчеви зайци, а моите тайни спят спокойно под прашна покривка. Обещах им мир. Продължавам напред – оттук, от това ГРОБИЩЕ НА НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ. Какво значение има миналото ми? Докато с усмивка разрушавам суета на парчета и започвам наново, ще стана този, който винаги съм искал да бъда. Няма да забравям тази цел независимо колко далеч стигна след малко време. Достатъчно със знаците! Слушам останките на своето сърце – ще бъда вечен младостта си. Тълпата свещички върху тортата на другото ми "аз" долу смело могат сами да запалят огън…, завинаги.

Сам ще си направя подарък така че „ЗАВИНАГИ МЛАД“ да няма граници около себе си. Само ако можете оттук да видите Млечния път - той блести сюрреалистично и примамливо показвайки тайния път към БЯГСТВО с мигящи брилянти като Морзова азбука. Харесвам моята сегашна Слънчева система; дори ЧЕРНОВА понякога е по-успешна за моменти.
Винаги съм обичал Марс; там е слънчев както младежкото ми Аз или поне така светеше в осъзнатия ми сън - особено когато бях младостта си заклел се никога пред мерзавците (дори те подкрепени от ШУТОВЕТЕ НА КАРМАТА) не трябваше да падна.
Единственото нещо което ме натъжава е загубата на вярност във всичко сегашно... Това остава тайна — нека спи! Но само ако можете тук да зърнете гледката ми.

Трябва скоро да тръгвам… Какво друго мога να кажа? Накарах сферичната обеца на онзи кореец Арес να засвети зелено за важен разговор с „по-висшестоящ“, използвайки прост резонансен модулатор на глас и фалшифициран идентификационен код одобрен от КРИСТЪЛ."