Камю и екзистенциализмът

Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски имигранти. Той израства без баща и трудностите в живота му оказват значително влияние върху развитието на неговите философски възгледи, които се съсредоточават около теми като страдание, абсурд, свобода и морални принципи.

В творчеството си той също така активно коментира политическите събития от своето време. По време на Втората световна война участва във френската съпротива, но остава верен на хуманистичните си идеи и идеала за справедливост, което го кара да се дистанцира от насилието и репресивните действия след освобождението на Франция.

Като бунтар и „чужденец” по дух, Камю става представител на своето поколение и наставник за бъдещите поколения не само във Франция, а и в цяла Европа. През 1957 година получава Нобелова награда за литература. Умира три години по-късно – на 4 януари 1960 г.