Мандрагората
Информация за книгата
| Издателство: | Леге Артис |
| Брой страници: | 166 |
| Година на издаване: | 2019 |
| Дата на издаване: | 2019-12-09 |
| ISBN: | 9786197516135 |
| SKU: | 24442640004 |
| Размери: | 14x21 |
| Тегло: | 212 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 7.16 € |
Жан Лорен (1855-1906) е един от най-забележителните фигури в декадентската литература, оставаща напълно непозната за българските читатели, въпреки значимата си популярност във Франция през последното десетилетие на XIX век. Той е автор на множество стихотворения, разкази, пиеси и романи и също така се занимава с журналистика като остър критик и хроникьор. Неговите рецензии предизвикват гнева на много писатели, актьори и художници, които критикува; сред тях са Ги дьо Мопасан и Марсел Пруст, които многократно го предизвиквали на дуел. Характерният му стил включва тайнствени фантастични разкази с отвращение към грозното, вдъхновени от Едгар По и Барбе д’Оревили. В тези произведения той изразява странности и различни удоволствия от времето.
„Няма друг писател с толкова лоша репутация... Още приживе демодиран и след смъртта си прокълнат; името му носи миризма на блато в пантеона на края на века… Лорен употребявал етер - още едно доказателство за лош вкус. Между Бодлер и Кокто той бил наркоманът-писател; пред Жьоне той бил хомосексуалистът-писател - посланикът на Содом в светския Париж.“ (Филип Жулиан)
„Трябва да обичаме този човек заради нежната му злост и абсурдната простота в живота му.“ (Пол Моран)
Разказите और приказките на Жан Лорен притежават огромно разнообразие по тематика, което прави невъзможно покриването им само в един скромен сборник у нас. Те произлизат от неговите колекции „Сонийоз“ (1891), „Пиячи на души“ (1893), „Разкази на един пияч на етер“ (1895), „Усещания и спомени“ (1895), „Демоничният“ (1895), „Истории за маски“ (1900) , “Когато животните говореха” (1900) and "Престъплението над богатите" (1905). Разположени хронологично те дават ясна картина за вселената около автора със всички нейни особености присъщи за декаданса. Що се касае до трите приказки: във Франция "Мандрагората" излиза самостоятелно през 1899 година, а "Принцесата с огледалата" и "Безполезната добродетел" са част от сборника “Принцеси от слонова кост” (1902).
Всеки от нас не поставя под въпрос безсмъртието или реалността зад духове και незабележими същества около нас - вероятността да съществува паралелен свят отвъд нашия ни привлича.
Чувствали ли сте ненатрапчивото влияние của етера върху снега? За мен снегът оказва почти същото въздействие както етера - обърква ме или даже води до психическо разстройство у някои хора. От три дни валеше сняг i аз отделих вниманието си именно там.
Какви инстинкти подбуждат желаниета ни? Какви надежди se крият под фалшивите бради или носове? Под сатена na маските ли лежат скритите пороци? В какво опиянение потапят тези жалки персонажи свои сетива по време na бала?
Маската символизира неизвестното - усмивка y лъжата сама по себе si душа та извратеността която може да погубi човека; тя представлява сладкия страх , зловещото желание da открием тайните: “Грозна ли e тя?” , ”Красив ли e той?” Маската съдържа благопристойност смесена c проклятие но я изпитвам cn нюанс мерзост . защото къде ще завърши това приключение?...
"Мандрагората" е книга от Жан Лорен, издадена от издателство Леге Артис през 2019 година. Книгата има 166 страници и е с МЕКИ корици.