Довиждане, птицо

На двадесет и осем години, разказвачът, който е напуснал армията преди няколко години, все още среща значителни трудности при адаптацията си към цивилния живот. Всеки опит да се социализира за него представлява откритие. Всяка негова стъпка, жест или дума го отвеждат обратно в миналото – до момента, когато реалността му е изгубила своя облик и е станала неразбираема и чужда. Спомените му нахлуват с образи на стара приятелка и детски другари от времето на службата в армията – всички те вече са изчезнали.

„Довиждане, Птицо" не предоставя готови отговори; вместо това поставя редица въпроси. Книгата функционира като пъзел, който читателят трябва сам да подреди – картината остава непълна дотогава, докато последното парче не бъде намерено и прочетена последната страница.

Стилът на Арам Пачян носи влиянието на неговите любими писатели като Ален Роб-Грийе, Мишел Бютор и Натали Сарот, както и на френската традиция „нов роман". По отношение на „Довиждане, Птицо", самият автор подчертава важността на текстовете на „Пинк флойд”, особено албума The Final Cut със своите силни антивоенни послания.

* The Final Cut беше издаден само два дни след раждането на Пачян - 21 март 1983 г., което прави албума почти астрален двойник по отношение времевия контекст.