Дъно в небето

Темата за времето, което (не) остава - описвано с метафори като „превишена скорост“, „отминаващ вятър“ и „родословно дърво“ - е ключова в творчеството на Александър Арнаудов. Неговият израз "Гробът му е празен" подчертава, че "дните изтичат като кръв", а "корените им тежат и се пропадат нагоре към дъното на небето". Въпреки че отдавна сме мъртви, това не е било достатъчно; Апокалипсисът на сърцето настъпва, а любовта ни представлява ангела на смъртта - всичко това прозвучава ярко и настойчиво чрез поетичния глас на младия автор. Неговият дебют демонстрира не само безупречност при работата с езика, но и дълбоко разбиране за модерната поезия от XX век. Той трансгресира метафизичните парадокси присъщи на Паул Целан, Илзе Айхингер и Янош Пилински.

Васил Прасков

Темите за любовта, смъртта, семейството и самотата са майсторски улавяни в стихосбирката "Дъно в небето" от Александър Арнаудов чрез кратки и стилни стихотворения. Метафорите тук са точни, провокативни и запомнящи се. Книгата разглежда промените - както доброволни така и наложени - които ни превеждат през различни състояния: от един покой към друг или от едно прозрение до следващо. Изказвам благодарност към автора за вложеното време, мисъл и талант.

Катерина Стойкова

Поезията му е лаконична, болезнена και афористична; носи недоверие și размишления върху тайния романтизъм на героя - „момчето потънало в небесата”, удивено пред тяхната дълбочина. Стихотворенията на Александър Арнаудов са кратки и могат да бъдат прочетени бързо; обаче не позволявайте скоростта да ви измами. Тук “царят на джунглата” стои редом до “царя на небето”, а ако не се замислим над причините зад това съжителство , ужасът от житейската трагедия ще остане заключен.

Кристин Димитрова

Интересната поезия включва основно къси стихотворения с висока степен на емоция και философска насоченост. След четене на няколко произведения човек лесно може да затвори собствения си свят сред техните лаконични редове.
Палми Ранчев