Къщата с белите фенери

Тази книга представлява моята почти реализирана веранда, която гледа към горския свят. Със солидни, бели ленени пердета и многобройни цветни фенери.

Запалени привечер, те преминават през шепота на вятъра и звуците на чакалите. Фенерите светят, висящи по парапетите; белите свещи горят до сутринта и всяка зора посрещат новите чудеса на гората!

На това място едно момиче седи върху шарени възглавници, изтъкани преди време от сръчни ръце...
То запалва фенерите дълго време, тъй като са много на брой и щраква в техните силуети с десетте си пръста - подобно на стара пишеща машина, купена някога с първата й заплата.

Къщата под звездното небе! Там имах всичко освен безлунните нощи над разстеленото море пред верандата - вълнуващо синьо с отблясъци от златисти водорасли...

С хиляди блестящи фенери, които момичето е запалило за да осветяват пътя на лодкарите…