Малка енциклопедия на приятелствата

Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 г. в столицата София. Завършва немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1973 година. Той има опит като преподавател в немската гимназия в Хасково, работил е и в Института по история към БАН. Между 1979 и 1985 г. е главен редактор на списание "Киноработник", а след това заема различни редакторски позиции, включително във Дебютно-експерименталната студия (1985 – 1988) и творчески колектив "Дебют" (1988 – 1991), както и в Телевизионния театър на БНТ от 1993 г.

Като сценарист той създава над тридесет документални филма, сред които се открояват заглавия като "По начин най-благороден" (1985), "Образ невъзможен" (1996) и тетралогията "Дух и душевност на българина" (1999 – 2006). Освен тях, пише сценарии за игрални филми като "Пату" (2005) и "Военен кореспондент" (2008).

Авторството му обхваща книги като „Оловни ордени“ (1985) и „Спомен за едно превъплъщение“ (1995). Влади Киров получава множество награди, сред които „Златна роза“ за „Образ невъзможен“ през 1996 г., Годишната награда за драматургия от СБФД през 2007 г., както и златния почетен знак „Печат на цар Симеон Велики“ през2019г.

На sadly March 28th of the year in Sofia.

София остава неговият дом; тя не притежава големи реки, което я отличава от много други столици. Малките реките са заключени в камени канали с мръсна вода вместо красиви плавателни съдове или лодкари каквито можем да видим другаде - например покрай Темза или Тибър. Перловската река трудно би могла да предложи удоволствието дори да пуснеш хартиено корабче; срещата с водните плъхове изглежда по-вероятна там.

Все пак приятелите му остават свързани с този вечнозелен град, който носи свой герб сътворен от художника Хараламби Тачев — въпреки че авторът изразява съмнение относно девиза му: величието не зависи само от големината на реките около него, а предимно от истинските хора живеещи там.

Из послеслова на автора