Хроники на духа и мъдростта от Първото и Второто българско царство

В настоящата книга се връщаме към отдалечени епохи, когато нашите предци изграждали своята държава, защитавали своите територии и отстоявали правата си, честта и достойнството. Понякога те използвали силата на словото, друг път прибягвали до дипломация, но често и до оръжие.

Събраните тук фрагменти от историята, написани от духовници, владетели и книжовници, ни запознават с величествената красота на културата, религията и политическите събития по време на Първото и Второто българско царство.

Сред тези текстове можем да намерим:
Посланието на патриарх Фотий до княз Борис – морален кодекс за справедливо управление: „...Затова управлявай поданниците си не чрез тирания, а чрез благосклонността им...“
Писмата на цар Симеон до Лъв Магистър показват характера и решителността му като един от най-великите български владетели: „...Имах намерение да освободя пленниците. Но няма да ги върна...“
Военните хроники на Симеон Логотет описват жестоки битки, политически стратегии и мирни преговори между България и Византия: „...Крум изпрати войска при Свети Маманта в гняв за това действие и унищожи дворците там...“
Кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий III представя дипломатичната игра между двама значими мъже от онова време: „...На първо място ние желаем като любим син от майка си Римската църква корона с царско достойнство...“