Нула време

Николай Табаков представя тъгата и недъзите на нашето съществуване, обединени в едно малко дунавско градче. Той го прави с благо-ироничен тон и активно участва в историята, използвайки инициали Н.Т. Алхимията на разказа комбинира човешкия живот (с неговите абсурди и простотии), компресира времето и извежда до един отговор. Основният въпрос е за смисъла на живота, който според Н.Т. се намира именно в самото живеене с неговата вечна стойност. Това е животът, представляващ безкрайна любовна среща, чийто истински смисъл е човекът.“ – Георги Каприев

„Нула време” е роман относно абсурда, но също така говори за винаги наличния смисъл. Това е книга-утеха за крехкия индивид със своите многобройни стремежи, честата липса на самоубеждение и постоянното чувство за безизходица. Тя предлага надеждата животът да може да бъде различен и по-добър. Романът преразглежда митове, приказки, суеверия и очаквания с основната цел: да преобрази Човека към доброто; към тази безкрайна любовна среща. Николай Табаков всъщност възпява любовта като средство за преосмисляне на света в място на святост и светлина.“ – Лора Динкова

„Романът „Нула време“ не се прочита бързо — просто времето преминава незабелязано по време на четенето му. Пред читателското око се разкрива експлозия от образи - галерия от странни персонажи и цветни обикновени личности до последните страници; те ни дават усещането че дори най-незабележимият човек притежава свой собствен космос сравним с истинския в уникалността на човешката природа. Малкият град оживява през страниците на „Нула време“, където размислите върху смисъла на живота мирно коегзистират с дребнотемиета; откритият хумор не избягва трагедията а напротив - тъгата търси утеха чрез смеха си от неизбежността си. Прочетете тази книга — колоритният език ще ви завладее с автентичността си чак до последния ред.” – Боян Биолчев