Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век

Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско и Ивайловградско.

Това изследване се фокусира върху антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и Югоизточните Родопи. Информацията е извлечена от османски данъчни регистри от средата на XVI век. В него е направен задълбочен анализ на наличната антропонимия с оглед на произхода й и като източник на информация за живота на тогавашните християни (например трудови дейности, социален статус в местното християнско общество). Осъществена е съпоставка с антропонимен материал от Рупчос в Среднородопието и западните части на Западна Тракия по данни от XVI век, както и с антропонимия от XV век от различни области в българските етнически територии. Това позволява да се разгледат особеностите на местната антропонимна система както в регионален контекст, така и в общобългарски план. Изследването демонстрира тенденции във развитието им. Съпоставката с по-нови топонимно-анотропонимни проучвания за българските населени места в Западна Тракия и Източните Родопи предоставя по-подробна картина относно присъствието на българите там. Поради факта, че освен езиковедските (главно антропонимни) данни се разкриват сведения за материалната и духовната култура на християнското население през този период, настоящото изследване ще бъде интересно не само за широк кръг читатели, но също така за наши и чуждестранни учени занимаващи се със историята на християнската общност в Беломорието през XVI век. То допринася към разширяването на представата ни за българското присъствие в Западна Тракия през годините.