Софийски истории

Сюжетите и персонажите в повечето литературни и драматургични произведения на Кирил Топалов отразяват живота на хората в столицата, което го утвърдило като един от най-забележителните софийски писатели според критиката. Тази линия продължава и с новия сборник разкази и новели на автора, озаглавен „Софийски истории“. В него се разглеждат драмите на три поколения софиянци – започвайки от дядовците (македонските и тракийските бежанци с техните идеали, преминали през трудностите по време на четирите войни, три от които последователно), през синoвете (живеещи в бурното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците във времето след радикалната политическа трансформация след 1989 г. Различните поколения носят различни идеали и ценности, свързани със съдбата на столичния гражданин. Някои групи разкази създават усещане за цикличност; те понякога включват общи тематики или събития, а също така прозират много автобиографични елементи. Повечето сюжети се развиват в Подуене около улиците „Оборище“ и „Черковна“, както и по-късно в манастирските ливади край Бояна – места, където авторът е прекарал детството си. Това несъмнено предопределя наличието на определени автобиографични нюанси. Двата квартала са диаметрално противоположни спрямо централната част на София, но жителите им притежават разнообразен манталитет, професии и култура; детството там има своите прилики и различия, но времевият контекст остава единен за всички тях - затова предизвикателствата им често са почти идентични по характер.