На крачка пред себе си

Четенето на историята на Западните покрайнини е едно, но изживяването на личната криза в контекста на общата история е съвсем различно. Сблъсъкът между наследството от миналото, категоричността на настоящето и неяснотата за бъдещето носи своя собствена тежест. От принудителното коопериране остава само спомен за насилие. Всекидневният катаклизъм, който се преживява в търсенето на спасение чрез риск, преобразува държавната граница в символ на избавление - някои я преминават с надежда да останат българи, докато други бягат от българите; те винаги са крачка напред и вече са отвъд преди дори да тръгнат.

Следите от човешките стъпки по граничната линия показват две посоки и разкриват решимостта за запазване на индивидуалността.