Старобългарската живопис през XIII и XIV в.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е известен български археолог, историк на изкуството и политическа фигура. Той изучава археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Именно той въвежда систематичните разкопки в България с работата си в Хисаря между 1909 и 1910 година.

В периода от 1910 до 1920 г. заема поста първи директор на Народния археологически музей като българин.

През 1912 г. осъществява първите проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на Балканските войни (1912-1913, 1915-1918) предприема три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява културни паметници и води детайлни дневници. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 г., а също така провежда проучвания в софийските църкви „Св. София“, “Св. Георги” и Боянската църква. Разследва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий близо до Пловдив между 1929 и 1931 година.

Той е основателят и първият директор на Българския археологически институт от 1920 до 1940 г., както и председател на Българската академия на науките от 1937 до 1944 година.

Настоящото изследване обхваща старобългарската живопис през XIII-XIV век; разгледани са теми като живописта по времето на Първото българско царство, стенната живопис в Търново, произведенията от Боянската църква, живописа през XIV век и миниатюрната живопис от XIII-XIV век.

Това е второто издание на труда му; първата версия е публикувана в "Българска историческа библиотека", том III, номер I през 1930 година.

В сборника присъства също ранна статия (от 1929 г.) относно произхода на старобългарското изкуство, която за пръв път се появява в списание „Златорог“, том X , книга VI , стр .294–300 през същата година.