Фройд и психоанализата

Личността, която преминава границата между съзнаваното и несъзнаваното и е известен като основоположник на психоанализата, е австрийският лекар Зигмунд Фройд. Той е психолог и значима фигура от началото на 20-ти век.

Фройд идва на света на 6 май 1856 година в бедно еврейско семейство в град Фрайберг (в момента Пршибор) в Моравия, тогава част от Австрийската империя. Кръстен е Зигизмунд Шломо след дядо си, в съответствие с традицията на семейството; когато навършва 17 години, той решава да смени кръщелното си име на Зигмунд.

Интересите му са разнообразни, а професионалната му подготовка обширна, но самият той се възприема най-вече като учен с амбиция да разширява познанията за човека. През 1873 година постъпва в медицинското училище към Виенския университет. Там изучава биология и провежда множество изследвания във физиологията; през 1881 г. завършва медицина.

През 1886 г. Фройд открива собствена практика за лечение на психологически проблеми, от която черпи важен клиничен материал за своите теории и иновационни методи.

Въпреки многобройните форми на психоанализата днес, почти всички ключови аспекти могат да бъдат проследени до първоначалните му трудове. Неговите концепции относно детската сексуалност, либидото и егото остават сред най-значимите научни идеи през 20-ти век.