В един след полунощ е светло

В пристанището най-близкият кораб блести с всички свои светлини, а над него се издига самотна бяла луна. Странно е, но по време на пълнолуние човешката душа изглежда по-изолирана от всякога и жадува за пътешествие.

Отвъд обичайното звучат дълбоки сирени, скрити в мъгла - сякаш обречени кораби молят за помощ. Но ти си закотвила своя кораб в съня и търсиш малко спасение. По пътя навътре... понякога... като лодка сред мъглата.

Някои неща, които получих от теб, времето ги отне. Други остават при мен. Благодаря за щедростта и прозорливостта на Вселената, която дава и взема обратно. Във всичко има смисъл, който не винаги можем да осъзнаем. Може би е достатъчно да знаем, че той се крие в това, което ни прави едновременно силни и уязвими.