Пиратите умират млади

Насилието не е просто зло. То представлява средство, а често именно то разделя нас - овцете, които живеят в своя уютен свят, от вълците с оръжия и забрадки там навън. Овчарските кучета използват насилие, за да ни защитят от ужасите на ада, който все по-агресивно се приближава към нас. Както казва един от най-влиятелните автори на нашата епоха, Джордж Оруел: „Хората спят спокойно през нощта само защото сурови мъже са готови да упражняват насилие вместо тях“. Много герои в тази книга са обучени да прилагат сила с цел запазване на мира и защитата на любимите си - семействата, приятелите и съседите.

През последните четири години изминах около петдесет хиляди километра и мога уверено да заявя, че забележителностите, които видях, не могат да се сравнят с човешките истории, които срещнах. Нито Акрополът или пирамидата Чичен Ица; нито Червеният площад или Заливът на костенурките; нито Джамията на шейх Зайед могат да предизвикат усмивка у мен при спомена за тях. Но хората, които открих там - определено.

Нямам намерение нито да вдъхновявам някого, нито пък имам право да давам съвети или наставления чрез тази книга. Тя представлява един пиратски дневник със значимите истории на силни мъже и жени срещнати по пътя ми; покрай техните разкази ще прехвърчат по една-две туристически атракции за ориентация относно местоположението.

Ситуацията доведе до това аз първи да разкажа цялостната история за най-забележителната битка на българската армия през последните седем десетилетия - първата българска победа след Втората световна война , която изглежда като сценарий от американски филм за спецчасти. Бърза операция с малък екип специални сили в Кербала (Ирак), след която "Ню Йорк Таймс" възкликне:

Ако посегнеш на българин - готви се първо ти самият да умреш.

Това е историята за шестима мъже, които сами издълбаха имената си върху куршумите и се изправиха срещу цяла армия в опит да спасят своите другари.

Пирати умират млади - независимо от годините си.