Механизмите на ума

„Механизмите на ума” е произведение, което ни въвежда в динамичния свят на науката. То го прави с финес, осъзнавайки, че не всеки от нас може да се справи с предизвикателствата ѝ. Вероятността да се загубим е минимална, но е напълно възможно да изпитаме симпатия към двама забележителни учени – Даниъл Канеман и Амос Тверски. Майкъл Луис решава да разкаже тяхната история - от скромното начало до получаването на Нобеловата награда.

Канеман и Тверски са израелски психолози, които образуват един от най-забележителните научни тандемы в историята. През 1968 г., те са млади таланти в психологическия факултет на Еврейския университет в Йерусалим и изглежда единственото им общо нещо е професионалният контекст. Тверски винаги вярва в правотата си, докато Канеман често съмнява себе си; единият е безкраен оптимист, а другият – дълбок песимист. Амос работи през вечерта, а Дани предпочита ранното утро; единият няма почти нищо на бюрото си освен молив, докато другият трудно намира бюрото си сред купищата хартии. Въпреки тези различия обаче между тях настъпва истинска магия: умът им говори на един език и въпреки противоположните посоки на мислите им стигат до едно и също заключение. Тверски обича да казва: „Хората не са толкова сложни; сложност има само във взаимоотношенията.” След това добавя: „С изключение на Дани.”

Майкъл Луис предлага невероятно интелектуално преживяване чрез проследяването на професионалния път на Канеман и Тверски. Те стават толкова близки за читателя, че започваме уверено да ги наричаме по малко име. Чувстваме радост още преди теста за интелигентност предложен от Тверски – той гласи: "Колкото по-скоро осъзнаете колко по-умен е Амос от вас, толкова повече разум показвате."

През 1969 г., Амос представя резултатите от експеримент относно начина по който хората възприемат нова информация; откритията му подсказват как повечето хора действително функционират като рационални „интуитивни статистици”. След лекцията Канеман споделя с него: „Беше страхотно! Но нямам доверие нито дума." Това поставя началото на техните постоянни дискусии — независимо дали кафе или разходка — без присъствие отвън те развиват перфектна синергия помежду си.

В следващите години между 1971 г. и 1979 г., двойката публикува редица брилянтни идеи свързани с човешките преценки и вземане решения – проучвания които впоследствие донесли Нобеловата награда за Канеман години след това със своето революционно влияние върху анализа на данни и доказателствена медицина.

Луис споменава също така личните подвизи както при военни конфликти така също недоразумения произтичащи основно от егото của Канеман.. За него прогресът в науката понякога надминавал личните противоречия.Тверский отбелязал веднъж: "Понякога опитът човек сам да направи света по-добро място носи много трудности". Завършвайки книгата „Механизмите на ума”, оставайте убедени ,че амбициозната работа именно иа канемен И твёрским ще оставят отпечатък върху начинa ,по който гледаме над собственoто мислене .