Алкохол

Не изпитвам завист към Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никого, който пише писма от ада. Мога само да оценя неговата работа и да се надявам, че ще продължи да я върши - все по-дълбоко в мината, извличайки най-ценния ресурс, който мога да си представя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа; буквално я погълнах. Очите ми преминаваха през страниците с бързина, която рядко постигам. Някои карат пияни, а аз четях книгата с усещането за опиянение, без действително да съм пил нищо или почти нищо. Когато стигнах до определени пасажи, не можех да сдържа сълзите си. В "Алкохол" има множество страници, които могат драстично да те променят. Тази книга е като счупена бутилка - няма как и не трябва да бъде събирана цялостно; всеки читател може самостоятелно да намери своето парче стъкло и реши какво действие следва.

Книгата е малко по-структурирана от „Тропика на рака“ и ако някой търси скандал в нея, със сигурност ще го открие. Съдържанието й е толкова богато - тя напомня кофа с всевъзможности; както Хък Фин казваше в началото на своята история относно скуката у съдията: просто протегни ръка и вземи това което ти допада. Произведението му е безусловно добро.

Пасков и Терзийски не са забележителни само локално или регионално; те блестят независимо от обстоятелствата около чашките алкохол. Заглавия като „Балада за Георг Хеник“, „Германия: мръсна приказка“ и „Алкохол“ са реалности сами по себе си - те не са резултат от мечти на хора, обещаващи грандиозни творби преди лягане под масата.

Книгата представлява силен удар срещу аудиторията - един шут за тези празногласници живеещи условно наклонение вместо реалността.
Калин Терзийски е артист именно защото го интересува повече процесът на творчество отколкото образът му като автор - знам това спокойно въпреки че лично не го познавам.

Дори нямам нужда от личната му идентичност; имам възможността му чрез произведенията му.
Не бих написал такава книга - това далеч излиза извън моите амбиции - но никакви ограничения няма за него при разширяване на моя поглед към него.

Наблюдавам как различните хора критикуват или защитават литература според темпото ѝ - дали е бърза или бавна.
С абсолютно убеждение твърдя ,че “Алкохол” принадлежи към категорията литература.
А когато виждаш толкова личен текст - едновременно разрушителен и автодеструктивен- той действа точно като коктейл "Молотов", готов за война срещу демоните сред нас.

Успехът на книгата може би остава несигурен , но нейното присъствие вече се чувства категорично . Изразява тотална война против лошия вкус , липсвата даже
само ценностнoст
Искам отбележа , че когато споменах колко впечатляваща беше написанaтa форма,
не бе правдоподобнo .

В края смяташ себе си такъв какъвто истински изглеждаш ,
в онези трудни моменти,
от които предпочиташ никога
да не припомниш особено във времена когда всичko e наред .

От ада започвайки още веднага
при първоначалното изречение."