Непокорни

В продължение на няколко десетилетия темата за социалното неподчинение е в центъра на вниманието на философи и политолози. Цветан Тодоров разглежда този въпрос чрез осем биографични очерка, посветени на личности като Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман и Едуард Сноудън. Тези фигури от миналото или съвременността са активни в различни държави и области на дейност. Те обаче всички споделят общо морално възмущение спрямо определено социално зло, което вреди на обществото. Непокорството им не произлиза от негативизъм или личен характер; вместо това те се стремят да защитават универсални човешки ценности.

Тодоров поставя портретите на своите герои в контекста на техните национални и професионални реалности. По този начин той деликатно разкрива сложния свят с видими различия и сходства между отделните му части и представители. Единството му може да се усети по общите морални добродетели у непокорните личности чийто действия оказват значително влияние върху политическите процеси. Анализът му придава актуалност дори днес към тяхната съпротива.

Цветан Тодоров е българско-френски философ и литературовед с широк спектър от интереси – лингвистика, семиотика, литературна критика и културология. След първоначалните 23 години прекарани в България, той трайно се установява във Франция. В интервю през 2008 г., публикувано в български печатен орган, той подчертава своята идентичност както като българин така и като французин. Най-значимият принос на Цветан Тодоров е свързан с литературата; неговите размисли относно самоопределянето играят важна роля в антропологията и социологията - особено когато става дума за собствена и чужда културна идентичност. Книгите му написани на френски започват да бъдат превеждани в България след 1984 година.