Дневници I част (23 юни 1956 - 31 януари 1959)

Недялко Йорданов представя нов и изненадващ път към собствената си същност, като публикува трилогия с личните си ученически и студентски дневници. Първата част съдържа текста на три тетрадки, написани в периода, когато е бил на 16 до 19 години, и в които се разкриват най-интимните му размисли и ранни творби. Нито едно от тези писания не звучи детински или наивно; напротив – те показват завършеността и силния характер на човек, който знае какво желае от живота: "Как ми се иска да стана известен поет! Чувствам толкова много сили за това", споделя той. Тази мечта го съпътства още от седемгодишна възраст.

Авторът ни пренася обратно във времето - средата на ХХ век - където светът не е черно-бял. Персонажите, чувствата и събитията са наситени с цветове – болезнени или радостни мигове оживяват благодарение на искреността в прекрасните момчешки думи, написани с таланта на голям творец.

Запознаваме се с Недялко Йорданов като единайсетокласник в бургаското Трето смесено училище, където започва първата му значима любов, която оставя дълбок отпечатък върху него. Също така ставаме свидетели на връзките му със семейството – изпълнени с обич и доверие – както и специалната връзка с учителката си, която играе важна роля в неговото израстване. Размислите му за трудни житейски избори между амбициозната кариера дипломат или верността към литературата и своята вдъхновяваща поезия също присъстват.

„Моят дневник е искрен и откровен; именно това е най-важното“ - пише самият Недялко Йорданов. За него този дневник представлява „прецизно отражение на човешките преживявания без никакви лъжливи образи“. Много от стихотворенията родени върху страниците му досега не са били публикувани and за пръв път ще достигнат до читателската аудитория.