А можехме да бъдем...

Роуз Блейк е млада, но страда от неизлечима болест. Филип също е млад и изключително здрав. Неочаквано между тях пламва любовта – онази истинската, взаимна, изпепеляваща и безкрайна, която отключва вихрушка от силни чувства, неочаквани страсти и действия. Тя носи със себе си въпроси без ясни отговори, съмнения и прозрения; комбинира моменти на нестабилност с такива на стабилност; води до яростно отказване или безусловно приемане; сблъсква началото с края. И предизвиква онова неземно чувство да бъдеш двама!

„А можехме да бъдем...“

Първоначално заглавието ме подтикна към размисъл за носталгия и съжаление. Но бързо усетих желанието да продължа фразата: защото всъщност можехме да станем всичко – щастливи или нещастни, заедно или разделени, възторжени или разочаровани, смели или страхливи… Просто можехме да сме тук - ние! „Но не бяхме...“ звучи като логичното продължение на „а можехме да бъдем“. Въпреки това малката книга внезапно опровергава собственото си заглавие.

Мария Лалева

?

?

За пет години Иво Христов премина през четири операции на мозъка и написа осем книги в стремежа си да оздравее. Това би могло да бъде написано върху виртуалната му визитка – 17-годишен юношески талант с диагнозата Неврофиброматоза тип 2. По-просто казано – заболяване, което причинява туморни образувания по нервите в централния и гръбначния мозък. Болестта взема детството му и разбива мечтите му, но му дарява уникален подарък – способността да пише.