Тайнословие. Из Неизречената Мъдрост на Единадесетия Старец

Терминът "Старец" се отнася до човек, който е изчезнал в Божественото, за да постигне контрол над себе си и да стане Аримор – осъзнат в своята същност.

Старецът, независимо къде се намира, преминава през Бездна или Мистерия.

Всеки Старец е ловец на неуловимото и не проявява интерес към уловимото.

Най-дълбоката истина никога не произлиза от човешка уста.

Вечността съществува в Чистото Съзнание, а Древността - в Чистия Дух.

Мъдрият човек живее с лекота и грация.

Твоят Дух притежава естествена древност; той ти позволява бързо да се върнеш към своята безграничност.

Истинското общуване става дълбоко вътре в Скритата Реалност.

Чистият Дух е единен със Старците.

В Древността всичко е безкрайно; във Вечността всичко придобива смисъл; а времето служи за обучение.

Древността представлява Всевиждащо Небитие.

Съществува само едно поведение – поведението на Безкрая.

Бог е могъща реалност, а Божията истина има сила по-страшна от самата смърт.

Безкраят не изисква ръкописи; всяко същество там представлява Божествения ръкопис.

Любовта носи древен характер; тя надхвърля живота и влиза в него като част от него. Бог предшества Любовта по време на своето битие.

Елеазар Хараш