Това, което имаме

Стефани е убедена, че има късмет с годеника си - привлекателният и синеок Мат, който я вижда като идеалната майка на бъдещите им деца. Тя не вярва в съдба, истинска любов или в концепцията за "заживели щастливо до края на дните си".

Джейми пък е щастливо женен за своята състудентка Хелън, която познава от първия ден в Академията по изкуствата. Той приема всичко онова, което Стефани отхвърля. Когато двамата се срещат през един уикенд на семинар по изкуства, тя е учудена да открие, че Джейми я разбира повече от всеки друг и с него може да бъде истинска и свободна. Той изпитва приятно усещане в нейно присъствие и вярва, че тя е специална личност - човекът, когото би искал да има до себе си.

Прекарват цяла нощ разговаряйки и скоро устните им се докосват. На следващия ден обаче трябва да се върнат към ежедневието - работа, семейство и задължения. Но спомените един за друг остават живи.

Съдбата обаче планира нова среща помежду им многократно.
Въпреки това чувството за дълг и морал плюс желанието им да не навредят на никого (освен на самите себе си) ги принуждават след всяка среща да се разделят… завинаги. Между тях остава само „това, което споделят“ и музиката между тях - онази мелодия, която ги свързва дори когато са далеч.

КОЛКО ГОДИНИ ЩЕ Е НЕОБХОДИМО ДА ИЗМИНАТ ЗА ДА ПОЕМАТ ЖИВОТА СИ В СОБСТВЕНИ РЪЦЕ?

Тази история разказва нежно за една любов - едновременно объркана и сложна както самата идея за любовта. Напомня ни колко важно е да рискуваме и борим за своето щастие преди времето да стане безвъзвратно загубено.
Човек често среща съдбата си точно там, където тръгне с намерението да я избегне.