Тяло и всекидневен свят

Сутрин излизам с кучето навън... Слънцето е разположено по особен начин. Познавам как изглежда сутрешната светлина и също така я усещам. Тя има един мек характер, който те обгръща. Освен този деликатен блясък, тя носи и нежно докосване към лицето ти. Мирисът на сутринта е различен... Ухае на свежа трева и роса. Има един чист, лек вятър, който също те гали и носи аромати и звуци едновременно. Птиците звучат отпочинали, весели и свежи; чуруликат радостно по приятен начин... Всичко около мен е спокойно, като се пробужда – росно и прясно. Подобна е вечерната или нощната тишина – това също е невероятно преживяване; чуваш само приглушени далечни шумове или дори нищо наоколо. В такива моменти тишината наподобява памук; всеки звук тогава става забележим като щрих върху платното – той изпъква самостоятелно.