Първият рожден ден

В период, когато светът замлъква и хората размишляват за изминалата година, индивидът се обръща към най-съкровеното си – вярата. За различните проявления на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си творба „Първият рожден ден”, която вече е налична в книжарниците.

В своето творчество Димова все повече навлиза в метафизични теми, които са били важни за значими фигури в литературата като Джон Дън, Фернандо Песоа и У. Б. Йейтс. С повестта „Първият рожден ден” тя представя не само собственото си разбиране за активното християнство, но също така убеждението си, че вярването е присъщо на човека, независимо от това колко е потиснато или изпълнено със суеверия. Теодора Димова комуникира с читателите на две равнища – като дълбоко убедена християнка и човек, който все още вярва във възможностите на човешкия дух.

„Първият рожден ден” може да бъде интерпретиран като символ на смирението, което ни докосва през празничния сезон преди Рождество. Авторката на произведенията „Емине”, „Майките” и „Марма, Мариам” реабилитира значението на християнството в живота ни чрез притча с малко думички , но много сила.

Димова често използва картини от велики художници за вдъхновение при написването на книгите си. В "Първият рожден ден" виждаме сцена с Мария и Елисавета прегръщащи се (фрагмент от картината “Посещението” на Аркабас), носейки под сърцата си деца с велико предназначение. Именно този духовен момент авторката успява да улови в своята повест - прекрасен подарък по случай Рождество.