Диалози / Сенека

През целия период от сто години, започвайки от 40-те години на I в. пр. Хр. до средата на 60-те години на I в. сл. Хр., семейството на испанците Аней от Кордуба (сега Кордова) играе важна роля в живота на Рим, преминавайки през три поколения. Луций Аней Сенека Стари, известен също като Ретора (55 г. пр. Хр.-39 г. сл. Хр.), е ключовата фигура за запазването на информация относно практиките в реторските школи по негово време, а Марк Аней Лукан (39 г.-65 г.), неговият внук, пише историческия и силно реторичен епос "Фарсалия", който разглежда гражданските войни между Помпей и Цезар. Най-забележителният член на рода обаче е философът и писателят Луций Аней Сенека (4 или 1 г. пр. Хр.-65 г. сл. Хр.), втори син на Сенека Стари и възпитател на Нерон.

Сенека се определя както от историци, така и самостоятелно като част от стоическата школа, която пропагандира "мъжествения път към добродетелта" ("За твърдостта на мъдрия", I, 11). Въпреки това той не отказва полезните съвети извън рамките на стоицизма; например Секстий му помага да развие навика за ежедневно саморазмисъл върху съвестта (в третата книга диалога "За гнева", XXXVI), докато при Епикур открива един трезв поглед към удоволствието с акцент върху стойността му спрямо добродетелите според стоиците. Тази търсачка чрез философия пронизва не само драматичните му произведения, но най-вече прозата му - включително "Естесвенонаучни проблеми" и добре познатите вече у българския читател "Нравствени писма до Луцилий".