Изгубеният свят

Професор Чалънджър свали капака на сандъка, погледна вътре и щракна няколко пъти с пръсти. От пресата се чу как той увещаваше: „Хайде, пили, пили!“ След малко оттам излезе ужасно и отвратително същество, което драскаше и тропаше, приземявайки се върху страничната стена на сандъка. Дори внезапното пропадане на херцога на Дърам в оркестра не успя да отклони вниманието на зашеметената публика. Лицето на чудовището напомняше странен църковен декор, роден от болния ум на средновековен архитект. То изглеждаше зловещо със своите малки червени очи като горящи въглища. В дългата му уста имаше два реда остри зъби като тези на акула. Раменете му бяха наведени и покрити с нещо подобно на старинен сив шал. Това бе самият дявол от нашите детски страхове! В залата настъпиха безредици – някой извика силно, две жени от първия ред припаднаха от столовете си, а много хора от президиума последваха председателя в паниката си. Имаше реална опасност от масова истерия. Професор Чалънджър вдигна ръце във въздуха в опит да успокои развълнуваното множество...