Думи извън сцената

Константин Илиев е противник на литературния стил и лъжепоетичното изразяване. Въпреки това, той не се вписва в съвременните тенденции за разпадане на словесната условност чрез използване на жаргон или ежедневен език. За него този процес е естествен. Той има остро усещане за измама и фалш, а речта му е лаконична и почти кодирана. Не е лесно да бъде разбрана; необходима е интерпретация, която идва от драматичния усет – трябва да си театрален човек, за да я схванеш.

Любен Гройс

Константин Илиев не играе ролята на съдия. Подчертавам – според мен той представлява хронист. Най-близък до Чехов, той наблюдава симптомите и регистрира развитието на болестта, търси защитните сили на организма и… може би… опитва да им помогне с някоя от художествените противоотрови. (…) Неговите анализи са трудни за оценка – те винаги предхождат реалността; докато животът все още зрее, той вече улавя болезнената причина зад тях. (…) Константин Илиев пише едно дълго произведение през целия си живот – творба с „продължение“, което обхваща човешката комедия на времето ни.

Леон Даниел

Автобиографиите на фигури като Константин Илиев са особено интересни. Те служат като отговор относно какво наследство ще оставят „тези”, които времето благослови с уникалната възможност да живеят не в някакъв въображаем свят, а в една „реална Утопия”, независимо колко парадоксално звучи това по отношение на самото значение.

Професор Амелия Личева