Съчинения в 15 тома Т.9: Гоце Делчев

Гоце Делчев не беше просто страстен оратор или безрезултатен философ, затънал в собствените си размисли. Той бе здраво стъпил на земята и притежаваше ясна представа за живота, като активно се ангажираше с него. Въпреки че често четеше всичко, което му попадне под ръка – нещо, което разсейваше мислите му в множество посоки – в съзнанието му бързо се формираха последователни възгледи. Още от времето си в Кукуш той осъзнаваше как живеят неговите братя под жестоката турска власт. В Солунската гимназия се събираха младежи от различни части на Македония, включително от местности, където насилията били по-чести и ужасяващи; там тежестта на робството била особено болезнена. Гоце слушаше потресаващи истории за нечовешки издевателства и зверства: грабежи и убийства; виждаше болката в очите на приятелите си – сълзи за убити бащи или братя, които изразяваха неизмерима тъга и гняв, жажда за справедливост и непоколебимо желание да се борят. Робският живот завладял сърцето му завинаги и оставил дълбока рана в душата му. С пламтяща свобода вътре себе си и вдъхновен от високи идеали, Гоце Делчев постепенно изграждал стабилната основа за всяка своя идея или действие; все по-ясно осъзнавал единствената цел на живота си - освобождението на Македония и цялото поробено българско население с техните страдания.
(Димитър Талев)