Отвъд доброто и злото

Нека разгледаме идеята, че истината може да бъде представена като жена. Не е ли основателно да се запитаме дали философите, които са проявявали догматичен подход, не разбират много от женската природа? Тяхната сериозност и настойчивост в търсенето на истината изглеждат неприемливи и неуместни методи за привличането на една жена. В резултат на това тя остава недостижима, а днешните догматици стоят унили и обезверени. Има дори шегаджии, които твърдят, че цялата догматика вече е повалена и изпада в предсмъртна агония.

Ако бъдем искрени, можем да сметнем, че всяко опити за догматизиране във философията – независимо колко тържествени или категорични са били – всъщност представляват детинска наивност. Може би скоро ще стане ясно какво точно е нужно било за изграждането на тези внушителни философски системи: вероятно някакви стари народни суеверия или игри с думи. Да се надяваме също така, че философията на догматиците е била просто едно дългогодишно недоразумение - подобно на древната астрономия.

Възможността великите идеи да оставят трайна следа в човешката история често минава през изкривяване; такова изкривяване наблюдаваме например при учението на Веданта или платонизма. Няма нужда да сме неблагодарни към тях; все пак трябва да признаем, че най-дълготрайната заблуда до момента си остава тази свързана с Платон - концепцията му за чистото знание и добродетелта сама по себе си.

Сега обаче ние сме преодолели този кошмар; Европа започва нова глава без него и поне има шанс за по-здравословен напредък. Нашият ангажимент включва осъзнато противопоставяне срещу старите схеми; борбата против Платон - символизираща християнството като форма на платонизъм - доведе до уникално духовно напрежение в Европа досега несравнимо със света.

Разбираемо е европейците да усещат това напрежение като тежест; два пъти вече обществото се опита да го освободи – веднъж чрез йезуитството и втори път чрез демократичното Просвещение. Но ние сами носим целият товар върху раменете си – свободомислещи европейци чувстваме натиска под формата на наложено мислене...

(Силс-Мария, Оберенгадин)

На корицата: “Изкушението на Свети Антоний”, художник Матиас Грюневалд