Нравствени съчинения

Плутарх (около 46–127 г.) е роден в града Херонея, разположен в Беотия. Той получава задълбочено образование по философия, реторика и математика в Атина и вярва, че знанието трябва да служи на обществото. Заради това заема важни постове у дома си – магистрат, дипломат и архонт епоним. Успешните му посланически мисии и преподавателската му дейност по философия и етика му осигуряват множество приятели както в Атина, така и в Рим. Поддържа близки връзки с императорите Траян и Адриан; според лексикографа Суда, той дори е удостоен от Траян със звание почетен консул. Плутарх притежавал римско и атинско гражданство, но предпочитал живота си да протича в Херонея. В последните години от живота си станал жрец на Аполон в Делфийското светилище. Пътувал много из Гърция, Мала Азия, Северна Африка и Италия, където се запознава с различните съдби на народите там. Дълбоко впечатлен от мъдростта натрупана през вековете – както чрез устната традиция, така и чрез големите произведения на античността – той ни оставя две значими сборника: „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“, които включват редица кратки творби с акцент върху добродетелта.

Това издание поставя началото на систематичния превод на български език на „Нравствени съчинения“. То започва с текста „Забележителни дела и думи“, тъй като самият Плутарх ги счита за важно допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът работи с намерението словата на известните личности да бъдат представени "като примери за техния живот". Те предлагат възможност да се отклонят вниманието от влиянието на съдбата; "изказванията" около делата им дават ясен поглед върху духовната същност на всеки индивид. Макар Плутарх да претендира за историческа точност във всичко това, тези афоризми و анекдоти носещи културно-етническа стойност позволяват прозорец към скритите аспекти не само от гръцкия или римския характер , а също така до варварските добродетели和 пороци — споменавайки примери за приятелство,, воинска чест、уважение към противника，чувството за достойнство... И затова не учудва факта ,че те продължават да привлекат интереса нa поколения европейци，които често прибягват до тяхното четене和подражание。