Гамиани или две страстни нощи

През 1833 година около двадесет младежи се събират в един луксозен ресторант в Париж. Темите на техния разговор варират от политика и светски новини до изкуство, като стигат и до еротичната литература. Те обсъждат класическите примери, включително провокативните творби на маркиз Дьо Сад и остроумните епиграми на Ювенал и Теренций, след което достигат до извода, че написването на подобно произведение не може да стане без използване на цинични термини. В този момент един от присъстващите, който досега мълчеше, предлага: "Господа, да се срещнем тук след три дни - вярвам ще успея да ви убедя, че е възможно да се напише еротична творба без вулгарности." Предложението бива прието и след три дни той представя ръкописа си...

Така вижда бял свят „Гамиани“ – резултат от предизвикателството, с което авторът блестящо се справя. Историята разказва за две жени и един мъж, които споделят две нощи изпълнени с неудържимо сладострастие и откровения относно минали преживявания - понякога запалителни, друг път скандални. Но стилът остава винаги изискан.

Повестта "Гамиани или две страстни нощи" (1833) става най-преиздаваната книга през ХIХ век с над четиридесет версии - дори във викторианска Англия (1864). Тя е преведена на множество езици и продължава да бъде публикувана до днес. В родна Франция вече има над петнадесет хартиени издания плюс толкова електронни.

Алфред дьо Мюсе (1810 - 1857), поет, драматург и романист, принадлежи към големите класици както на френската така и на световната литература; той е сред водещите фигури в романтизма наред с Байрон и Гьоте.