Шишарко

Бях пристигнал от света на детството, носейки всичките си вещи и задъхан, бързах по перона. Страхувах се да не изпусна връзката с влака, който ме беше довел – той издаде дълбок звук през комина си и тръгна обратно самотен и тъжен. Дори не му помахах за сбогом, толкова много ми се искаше да стигна до Възрастландия. И в този момент чух нечий глас: "Искам приказка!"

О, само това ми трябваше! Ще пропусна влака! Помислих си, че може би някой друг ще разкаже историята. Но около мен нямаше никого, а малкото гласче продължаваше да хлипаше... Това ме накара да забавя крачките си и след това напълно да спра; оставих багажа си и...

Това последвало е настоящето. Приказката все още върви. Светът на детството остава далеч зад мен, а до Възрастландия така или иначе не заминах./Петър Петров/