Единадесети сливенски пехотен полк по пътя на безсмъртието 1885-1945 г.

Всяка година българският народ отбелязва годишнината от сраженията на връх Шипка, свързани с Освободителната война. След Балканските войни в историята ни започва да се говори и за "Родопската Шипка", което включва боевете на вр. Средногорец в Родопите, както и за Новата Шипка – сблъсъците на Калиманското плато в Македония. Общо взето, терминът "Шипка" се утвърдил като символ на героичен и мъчителен период. В същото време обаче има една друга епопея, която днес остава малко позната и забравена - защитата на връх Каймакчалан през септември 1916 г. За разлика от предходните битки, тук българският войник, макар формално да имал съюзници, бил оставен сам срещу многобройните сили на противника от Съглашението. Срещу огромното превъзходство във военната техника и численост враговете нашето командване можело да предложи само безусловната храброст и отдаденост на бойците от Сливенския полк. Подложени под интензивния огън на противника при тежки метеорологични условия, българските войници демонстрират непоколебим дух и отказват да помислят за retreat или дезертьорство когато става въпрос за защита на родината си. Основният стълб в отбраната са смелите мъже от 11-ти Сливенски пехотен полк; именно тяхната история е темата на моята книга.