Меир Езофович

Елиза Ожешкова (1841-1910) е полска авторка, която е била силно вдъхновена от позитивистичната философия на Огюст Конт. Тя започва да публикува произведения още през 1866 година. Ранните й романи и повести, като "Пан Граба" и "Марта", се фокусират върху борбата на жените за човешко достойнство. По-късно пише творби, които разглеждат народния живот, сред които са "Низини" и "Хам", а също така издава забележителния роман "Край Неман" (1977), който представлява възхвала на човешкия труд и стремежа към свобода.

Романът "Меир Езофович" (1878) носи международна слава на Ожешкова и е преведен на петнадесет езика. В него тя представя драматичната съдба на едно семейство, символизиращо поколения напредък в рамките на еврейската общност. Последният наследник от това семейство - Меир Езофович - се противопоставя на мракобесието в своята среда. Конфликтът между традиционната еврейска ортодоксалност и новия либерализъм става неизбежен, а героят завършва прокълнат и прогонен от родното си място.