Поетика на съгласието и несъгласието

Йордан Ефтимов, роден през 1971 година, е автор на трите монографии "Опровергаваната добродетел: Опити върху Цветан Марангозов" (2008), "Двойното дъно на класиката" (2010) и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм" (2012). Той е един от основателите на Департамент Нова българистика в Нов български университет, създаден през 1994 година.

Монографията му включва четиринайсет глави, които представят иновативен анализ на важни произведения от българската поезия между 50-те и 90-те години на XX век. В последно време специфичният затворен прочит не се практикува активно и не е най-добре усвоен метод в литературната история; все пак именно той заема централна роля в изследването. Освен това трудът акцентира върху интердисциплинарния подход, който обединява микроисторията, антропологията, социологията, етическото литературознание и реторическия анализ. Основното внимание е насочено към творби на Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Иван Радоев, Цветан Марангозов, Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов , Иван Теофилов и Николай Кънчев както и Екатерина Йосифова.