Деян Енев - Стихотворения/ Бойко Ламбовски - Разкази

Бойко Ламбовски споделя, че винаги е имал увереност в способността си да пише проза, но никога не се е захващал с това. Причината за колебанието му е ограничената енергия, която притежава всеки човек. И въпреки напредналите години, той изпитва любопитство относно възможностите си - дали наистина може да пише или просто си внушава.

След като направил опити, стига до заключението, че действително може. Въпреки това прозата изисква не само умения, а и дългосрочна ангажираност - стотици часове заседяване пред писалище като затворник.

Ламбовски признава, че предпочита ритуалите на поезията; при нея той се чувства като шаман - борещ се със своите демони и чакат чудото да настъпи. Всичко опира до съществуването на вдъхновението - то или го има, или го няма.

Деян Енев разказва как преди 17 години написал около петдесет стихотворения през един снежен ноември след уволнението си от рекламната агенция. Сядайки зад волана на старата лада на баща си, започнал обиколките из София. Спирал на места където после вече не стъпвал - в квартали като „Борово”, „Люлин”, „Дружба”, „Обеля” и „Надежда”. Докато наблюдавал околния свят от пейка или под навеса на кафене, очаквал появата на стихотворенията, които му помагали да преодолее чувството за изгубеност след уволнението. И те идвали при него - той бързал да ги записва върху листчета от джоба си.