Неугаснали светилници

От Банско започват и завършват много легенди и предания. В тях се разказва за ония древни люде, дето избрали най-хубавото място в подножието на Перун за свое поселение. Построили къщи под голямата планина, край голямата река, и отчували жилаво поколение. От него се народили здрави и гиздави мъже и жени, които работили много и водили безчет безстрашливи битки да си запазят тази райска земя, сгушена в топлите поли на планината.
Всичко съградено от банскалии си е за гордост, но най-много високопиринци, някога и сега, се гордеят със своите известни и неизвестни люде, които са допринесли с нещо за доброто име на своя град и на отечеството ни. В дългия поменик от имена, няма как да не отличим бележитите българи, родени в Банско - Отец Паисий и Неофит Рилски.
Преди повече от два века и половина от Баановата къща тръгва за Хилендарския манастир Петър Баанов, за да стане Отец Паисий и да напише първата история на българите. Едно столетие след него, от Бенината къща тръгва Никола Бенин за Рилския манастир, за да стане йеромонах Неофит Рилски и да напише първата българска граматика и цял библиотечен рафт с книги, учебници и учебни помагала.
Родствената връзка между Паисий и Неофит е вплетена в сходните моменти на техните биографии, обусловени от общия им родов произход. Освен житейските сходства, Паисий и Неофит имат помежду си нещо много важно, което ги сродява - това е идейното им единомислие. То ги прави духовни побратими.
Паисий и Неофит се изявяват като светски мислители. Тяхната дейност по същество е светска, а не духовна, макар че и двамата са духовни лица. Отец Паисий и Неофит Рилски са ярки символ на големия принос, който имат "Хилендар" и "Зограф", Рилският манастир и всички български манастири, за израстването на плеяда велики книжовници и просветители - равноапостолите в храма на българската духовност.