We Are All Made of Glue

Георгий е оставена от своя съпруг Рип, който е с високо социално положение; те споделят попечителство над Бен - неудобния тийнейджър, обсебен от апокалипсиса. Самотна и нещастна, тя се озовава в света на старата г-жа Шапиро, която изглежда най-малко хигиеничният персонаж в литературата след Фунгус Бугиман. Левюка подробно описва ужасната мизерия на нейния дом и отвратителните ястия и котки, които превръщат основната тема на романа - потенциално ценна собственост - в истински дом на ужасите.

След инцидент с възрастната жена, Георгий става наследник на г-жа Шапиро и привлича вниманието на двама злонамерени агенти по недвижими имоти - Диабло и Улф. Освен тях около нея обикаля Али - ангелоподобният майстор, неговото семейство и множество представители от социалните служби - всички стремящи се да извадят този занемарен но желан имот от ръцете на старицата.

Хуморът често се основава на игри с думи и понякога изглежда малко натегнат. Въпреки това Георгий е живописен разказвач с голямо съчувствие към себе си, дори ако невинността ѝ относно социалните услуги и историята за Близкия Изток е трудно за преглъщане при героиня над четиридесет години. Мистерията около личността на г-жа Шапиро и бъдещето ѝ остава недовършена; главният антагонист Улф просто изчезва без следа.

В действителност фокусът върху сюжета изглежда леко погрешен: централното място би трябвало да бъде брака между работническата класа Георгий и горделивия представител на елита Рип. Всеки път когато темата завие там, книгата става увлекателна - как са се влюбили един в друг, как всеки е взаимодействал със семейството си след раздялата им.

Но ние никога не виждаме причините или гледната точка на Рип. Вместо това всякога щом романът докосне реални ситуации относно опитите да поддържаш брак докато децата растат, биваме внезапно върнати обратно към огромния задушлив дом изпълнен с котки, където комедийните образи от Близкия Изток или различни средноевропейци объркват английския език по забавни начини.

Друга значима сила в романа - ретроспекциите за ранния живот на г-жа Шапиро и голямата й любов Артем - биват набързо оставени назад до известна степен размити към края. Вместо това много време преминава във посещения до магазини B&Q или изложби за лепила (Георгий пише статии за списание посветено именно тази индустрия). Тази дискусия може да бъде очарователна или досадна зависимо от толерантността ви към информация относно лепилото).

Съществува още една романтична книга започната но незавършена от главната героиня която напомня старите читатели за великолепното произведение „Дулси Дому“ от Сю Лимб. Намираме тук смел герой , мимолет страх че светът ще свърши , объркан шеф , многобройни сцени поставени във веригата супермаркети Sainsbury's . Книгата носи разнообразие подобно колекция мокри килими у дома на г-жа Шапиро - твърде много заплетени сюжетни линии водят до хаос вместо ясно разграничение между историите както тези две уникални сюжетни нишки можеха естествено да преплетат повече гладко като предоставят силой гласа в едновременно топла атмосфера освежаваща ни история която има нужда само структуриране подобрявайки стабилитета както самият дом .