Хайдегер и философската традиция

Научната революция през XVI и XVII век, реализирана от личности като Коперник, Галилей, Декарт и Нютон, поставя основите на исторически процес, който драстично изменя перспективите на западната култура. В последвалите столетия се наблюдава тенденция към надмощие на научно-техническия разум в ущърб на философските и религиозните концепции. Тази промяна е изразена в известната фраза на Ницше „Бог е мъртъв”. Мартин Хайдегер - най-влиятелният философ на XX век, с религиозен произход и нагласа - търси нови пътища за философията и автентичен религиозен опит след „смъртта на Бога”. Основополагающа точка в неговото преосмисляне на традицията става разликата между битие и биващо; тя винаги е била подразбирана, но рядко истински разглеждана в историята на философията. Въпросът за битието разкрива дълбинни аспекти от традицията, където натуралистичният подход свързан с научното познание и наследствените идеалистични форми изглеждат несъвместими със съществуването според историческата природа човешкото битие. Ранният Хайдегер вярва, че разграничението между битие и биващо предлага нови възможности за развитието на философията като основна дисциплина. От друга страна обаче късният Хайдегер смята, че това разграничение подчертава нуждата от развиване на напълно нов тип мислене - такова което преминава не само отвъд науката и традиционните религии, а също така извън самата философия. Но доколко успява Хайдегер да осъществи своето намерение да преосмисли и надхвърли философската традиция? Успява ли да открие начин за мислене, който да избегне все по-голямата заплаха за човешката същност вследствие ускоряващото се технизиране както в живота така и във света?