Страстният цикъл в българската стенна живопис през XVII век

В изкуствата, свързани с визуализацията, се развива драматичен цикъл, който отразява разнообразието на събитията от Страстната седмица в различни религиозни общности. Интегрирането на новозаветни текстове в иконографията постепенно започва да кореспондира с установяването на канонични принципи във византийското богословие след 9-ти век. През 11-12-ти век се добавят нови сцени от погребалния период, които разширяват разбирането за съпреживяване. Иконографията служи като дидактичен инструмент, който насочва вниманието към тайните на живота след смъртта и предназначението на човека в контекста на времето и пространството.

Цикълът, представен в българските паметници от 17-ти век, е основан на утвърдените традиции от предишните времена; въпреки това обаче той носи белези от народната култура и комбинира религиозни представления с уникалното усещане за света у всеки отделен творец.