Аполония Понтика Ч.2: Приноси към проучване монетососеченето на града VI - I в.пр.н.е.

Проучването на монетосеченето на Аполония даде възможност да се установи конкретното отражение на определени политически събития върху градското монетосечене и по този начин да се датират сравнително точно различните градски емисии монети. Промените в изображенията на монетите и въведеното контрамаркиране от градската монетарница позволи да се изяснят неотразени в изворите политически събития, свързани с Аполония. Благодарение на сведения от монетосеченето стана известно, че Лизимах прекратява отсичането на автономни типове аполонийски монети, пренасича част от съществуващите градски монети, превръщайки ги в собствени монети. Установи се, че след смъртта му Аполония контрамаркира Лизимахови типове монети, превръщайки ги отново в монети на града. През всички етапи на контрамаркиране на монети в Аполония продължава да се проследява политическото влияние на големите елинистически монархии, отразено в промяната на типовете използвани контрамарки и избора на монети за контрамаркиране. Тази съществена информация от монетосеченето допълва значително познанията за историята на Аполония по това време.
Благодарение на монетосеченето на града до наши дни е достигнало изображението на колосалната, известна в целия античен свят статуя на Аполон Лечител, изработена в Аполония през V в. пр. н. е. от големия гръцки скулптор Каламис. Най-доброто й представяне е върху много редките тетрадрахми, на които е изобразен богът покровител на града гол, прав насреща, в дясна ръка държащ лаврово дърво, в лява ръка държащ определящите го като точно това божество изображения на лък и стрели. В клоните на лавровото дърво е кацнала птица, вероятно орел. От началото на II в. пр. н. е. изображението на тази статуя на Аполон започва да се употребява като символ на града наред с използваното още от началото на монетосеченето на Аполония изображение на изправена котва с куките нагоре, представяща дотогава града и многобройните му поселища-пристанища като най-удобните пристанища за корабоплаването в района.
Политическите промени в района на западнопонтийските крайбрежие през елинистическата епоха, както и настъпилите по това време неблагоприятни геологически изменения в района на Аполонийския полуостров, довели до влошаване дейността на пристанищата на града, обуславя постепенното загубване на водещите дотогава позиции на Аполония като най-значителния пристанищен и търговски център в района. Упадъкът на градското монетосечене от средата на II в. пр. н. е., когато се отсичат главно редки емисии бронзови монети, отразява настъпилите промени в икономическото състояние на Аполония. Преустановяването на отсичане на монети и осъществяваното след 72/71 г. пр. н. е. само контрамаркиране на монети отразява тежкото политическо и икономическо положение на Аполония след поражението на Понтийското царство от Рим, когато градът е разграбен и разрушен от римските войски. Към средата на I в. от н. е. се преустановява и контрамаркирането на монети, което отразява и края на автономното съществуване на града.