Грешница в полумрака. Хуморески

Утеха за душата

В един момент осъзнах, че съм станал идиот. Нямаше нищо необичайно в случилото се. Сутринта се събудих, направих си хигиенни процедури, закусих и отидох на работа. Но през целия ден чувствах, че нещо не е наред - просто бях идиот. Това усещане обаче не беше болезнено или неприятно; нито пък ми бе студено или треперех – просто си бях такъв.

През работния ден наблюдавах как хората реагират около мен и забелязах, че те не изглеждат да мислят за мен по този начин. След края на работния ден реших да спра в близкото кафене и изпих няколко напитки с водка, но чувството оставаше непроменено – продължавах да бъда идиот.

Когато се прибрах у дома, жена ми гледаше любимия си сериал. Плахо я прегърнах и казах: "Марче, знаеш ли, че днес осъзнах колко съм глупав?" Тя ме прекъсна: "После ще говорим! Чакай да довърша филма." След като приключи с шоуто й разказах всичко директно без увъртания - чувствах нуждата да го споделя с нея. Казах й: "Аз съм идиот! Осъзнах го тази сутрин!" А тя само се усмихна ехидно…