Feeling. Expiry Date

В продължение на повече от десет години носех в себе си неясната идея да напиша книга, в която да представя женската перспектива относно емоционалната култура на връзките през 70-те и 80-те години на миналия век. За да започна сериозно работа по текста, обаче, две реплики, чути в един мрачен зимен ден, ме подтикнаха към действие.

Сутринта бях поканена на дискусия за Закона за патронажа. Там директорът на един от театрите в столицата изрази своето неодобрение към този нормативен акт с думите:

„Разбира се, добре е да имаме патрони, но кой ще им каже какво да финансират? Защото тази симпатична млада актриса може просто да се приближи до патрона и той би могъл да й даде пари за каквото му хрумне!“ - с други думи беше очевидно, че понятието „патрон“ автоматично предполага хетеросексуален мъж.

По-късно същия ден присъствах на обсъждане на теза, където ректорът на висше учебно заведение пред около сто жени – основно университетски преподаватели – се обърна към един от деканите на Софийския университет и възкликна:

„Пешо, Пешо, виж колко красиви жени има тук! Но те нуждаят от мъже като нас за водачи!“ (Без коментар!)

Заради тези моменти реших упорито да напиша тази малка книга. Надявам се други средновъзрастни българки също да видят отражението си в нея.