Ранновизантийска култура по българските земи IV - VI век

Професор Димитър Овчаров, доктор на историческите науки, е един от най-признатите археолози в България. Той е работил последователно в различни институции: като уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново, директор на музея в Търговище, научен сътрудник в Националния военноисторически музей в София и специалист с музей към БАН.

Овчаров защитава кандидатска дисертация на тема „Ранновизантийското крепостно строителство по българските земи V - VII век“ и докторска дисертация за „Средновековните графити от българските територии – източник за историята, материалната и духовната култура“. В продължение на десет години (1983-1993) той ръководи секцията по средновековна археология към Археологическия институт при БАН. Освен това повече от 20 години е редактор на списание „Археология“, а между 1993 и 2001 г. е негов главен редактор. През 1992-1993 г. оглавява Националния археологически институт.

В сферата на образованието преподавал е курсове по обща археология, древнобългарска култура и религия, както и ранносредновековно изкуство в университети като СУ "Климент Охридски", Славянския университет, Нов български университет и Националната художествена академия.

Той провежда разкопки на над 15 обекта из цяла България, като особено внимание отделя на Велики Преслав – вторият български столичен град. Основните му интереси са свързани с византийската и средновековната българска археология; резултатът от тяхното проучване включва над 300 публикации – статии, студии и монографии.

Ранновизантийският период обхваща около три века (IV-VI), което не изглежда дълго време, но то се характеризира със значително съдържание. По време на този период настъпват икономически, социални и политически промени; културният живот също претърпява трансформации — явление ясно видимо чрез архитектурата и монументалните изкуства.

На формата和 характера na ранnovizantийската култура влияят няколко фактора: наследството от елинистичното-римско изкуство , специфичното развитие вътре във всяка провинция以及 новата християнска религия及 мироглед。 В сблъсъкa помежду си старото антично искусствo ustyavlqvat novoto srednovekovno izkustvo。

През epoхатa нa ранnoвизантia присъства удивителен синтез между архитектурните стилове και monumentални art forms . Църквата служи не само като необходима форма， но 和tja включва каменна пластика， стенописи i мозайки които хармонично взаимодействат помежду си。 Раждането натeзи новаторcки решения представлява важeн момент във формирането nA Srednovekovnoto sŭzhnanie . Балканските provinces накратко se оkažat vodiщи v целият architɛkturen arkhitekturni praktikata na многослойгocrta многоетническата държава.