Семейните комплекси

През 1938 година Анри Валон възлага на млад психоаналитик с медицинска квалификация да напише глава за семейството в тома "Психичен живот" на френската енциклопедия, предвидявайки неговия потенциал. Жак Лакан приема задачата и нарича статията си "Семейните комплекси".

Изборът на този текст е интересен, тъй като той служи за въведение в учението на Лакан за българските читатели, но не съдържа нито една от известните му формулировки като „Несъзнаваното е структурирано като език“ или „Не съществува сексуално отношение“. Вместо това те ще намерят категорично отхвърляне на научни обяснения, които пренебрегват факта, че хората са живи същества, израстващи в определена култура още преди да се появят. Няма семейство, което да бъде „естествено“, а развитието на никого не може да бъде разглеждано индивидуално.

Текстът акцентира върху парадоксалната организация на говорещите хора и неизменяемото разделение между тях поради загубения оригинален обект. Читателят запознат с Лакановото учение ще забележи начертания триединството символично - въображаемо - реално чрез последиците им тук.

Новият читател ще осъзнае важността и характеристиките на клиничния аспект на това произведение. Тази клиника устоява срещу всички илюзии и поражения от нормативисткия подход и ограниченията наложени от хигиенизма в когнитивно-бихевиоралната терапия. Тя заявява отказа си към опити за елиминиране човешкото у индивида.